Бушкрафт, woodcraft, woodlore, scoutcraft… много екзотични термини, от които главата може да се замае. В днешно време всички те носят много сходно значение, което е най-близко до понятието „умения за оцеляване в дивата природа“.
Вместо да обясняваме етимологичната разлика между отделните английски думи (за заинтересованите в края на статията), нека потърсим това, което ги обединява: става въпрос за умения и опит, необходими за пребиваване в природата, т.е. къмпингуване, лов, събирачество, палене на огън, обработка на дърво, производство на инструменти, билкарство, ориентиране в терена и т.н. Бушкрафтът може да бъде краткосрочен (няколко дни), дългосрочен (няколко месеца) или да бъде начин на живот (постоянно живеене сред природата). Всъщност това са уменията, които са позволявали на нашите предци да съществуват възможно най-комфортно в природата. Днес обаче те са по-скоро въпрос на свободно време и хоби.
Вероятно най-известният популяризатор на бушкрафта е британският инструктор и автор на книги Рей Миърс, чиито телевизионни предавания станаха много популярни и разпространиха познанията за бушкрафта по целия свят. Рей Миърс често е сравняван с друг британски популяризатор, Беър Грилс. Сравнението обаче често се основава на погрешно предположение: докато Рей Миърс се занимава с бушкрафт, Беър Грилс е по-скоро майстор на техниките за оцеляване (на английски „survival“), които имат друга цел: възможно най-бързо завръщане в цивилизацията, например след самолетна катастрофа, корабокрушение или изгубване в дивата природа. Този, който оцелява, не иска да бъде в природата, защото в дадения момент тя представлява заплаха за него. В бушкрафта, напротив, става въпрос за възможно най-комфортно, самостоятелно пребиваване в природата, с използване на природните ресурси и възможности.
Че бушкрафтът не е само дисциплина за опитни авантюристи, експерти по оцеляване и бивши военни, доказва Ян Малушек, двадесет и пет годишен студент по архитектура от Бърно, който се занимава интензивно с бушкрафт в свободното си време вече повече от шест години. Той ни разказа за своята страст и предостави снимки (всички кадри в тази статия са от неговите приключения):
Как би описал бушкрафта?
Просто казано, възприемам бушкрафта като опознаване на природата чрез занаяти и умения, които ни позволяват да живеем в нея. Според мен той започва с решението доброволно да напуснеш цивилизацията и да отидеш да опознаваш природата, да се научиш да черпиш от нея всички ресурси и след това да ги използваш за живота си. И тъй като всичко това е било практикувано и доведено до съвършенство от нашите предци в продължение на векове, можем да кажем, че бушкрафтът е съзнателно усвояване на древни занаяти и умения, които произлизат от природата и отново към нея се стремят.
Бушкрафтът за теб хоби ли е или начин на живот?
Бушкрафтът като философия неизменно се проявява в ежедневието. Той е за отношението към природата и света. Той е за желанието да опознаваш и да се учиш, за да бъде животът ми по-пълноценен и лесен. На практика можем да го наречем хоби, ако живеем в града и от време на време отиваме сред природата, за да изпробваме различни техники. Ако живея самостоятелно в самота близо до гората, точно както моите предци, използвам бушкрафт всеки ден. Тогава това не е хоби, а живот. И това е, което искам да постигна един ден.
Какво те води към това да прекарваш време извън цивилизацията и да учиш природни умения?
Търсенето на спокойствие извън шума и суетата на хората. И желанието за опознаване на истинския свят около мен и на самия себе си. Не само през екрана на компютъра и претехнологизираната западна цивилизация. Цивилизация, живееща в привидно благополучие, където никой не пита: къде и как е живяло, умряло и обработено цялото това розово месо в супермаркета? Откъде тече питейната вода в крановете или къде изчезва всичко, което безгрижно изхвърлям в кофата за боклук?
Чувстваш ли се в природата повече „у дома“, отколкото в града?
Всяко има своите предимства и се нуждая от двете за щастлив живот. Като архитект се опитвам да търся начини как да прелея границата между природата и града. С всяко следващо засадено растение в саксия на балкона, мебели от масивна дървесина или събрана изсушена билка, донесена от ливадата, внасям в моя (сегашен) дом в града частица чиста природа, и това ме радва. И обратното, по време на разходки сред природата, с удоволствие вземам със себе си някои „hi-tech“ съоръжения от цивилизацията, които са ми полезни.
Какви умения включва бушкрафтът? Какво умееш ти?
Какво умея? В момента съм доста уверен в паленето на огън с кремък, в преспиването през всеки сезон и терен, в ориентирането извън цивилизацията, в набавянето на вода, в работата с техническа екипировка за катерене и основите на алпинизма. Изковах си ловен нож от ламинирана стомана, набавих вода, огън и масло от бреза, научих се да обработвам риба, зайци, пилета и птици, отгледах собствена реколта от плодове и зеленчуци.
Какво планираш да научиш още?
Все още се чувствам като начинаещ. Пред мен има толкова много неща за учене, изпробване и доказване, че мисля, че имам работа за цял живот. :-) Каня се да си направя лък от ясен (стволът вече съхне в мазето), да усвоя техниките за палене на огън с bowdrill и handdrill (палене на огън с помощта на лък и длани, бел. авт.), да се уча на ковашки, дърводелски и резбарски занаяти. Искам активно да участвам в повалянето и обработката на по-голямо животно (свинско, агнешко, телешко), да се науча на кожарство и да произвеждам собствени кожи и кожи за обработка, а от тях след това да изработвам полезни предмети (колан, манерка за вода, кания за нож и др.).
Означава ли бушкрафтът екстремни преживявания на границата на оцеляването? Всеки ли може да се справи?
Общо правило: Каквото си направиш, такова ще бъде. :-) Смея да твърдя, че бушкрафтът е почти за всеки. Колко „hardcore“ ще направите престоя си в природата, зависи от вас. Мисля, че единственото условие е определена ръчна сръчност. Но на когото не му е дадена, той може да я придобие с търпение и тренировки. В бушкрафта важи правилото: Никога не се предавай!
Трудно ли е живеенето в чешката природа?
Повечето от чешката природа няма много общо с истинската дива природа. Единствената „опасност“ от фауната в нашите гори са може би (прекомерно размножените) диви прасета, за които така или иначе не сте в менюто. По време на моите експедиции също разбрах, че е трудно да се изгубиш наистина при нас, тъй като на всеки ъгъл ще намериш село, горска хижа или самотна къща.
Значи не възприемаш природата в Чехия като опасна?
Как да се каже. Границата между „живеене“ и „оцеляване“ по принцип е много по-малка, отколкото често си признаваме. Достатъчно е при зимна разходка в Шумава да паднеш в реката: веднага имаш мокри дрехи, цялата екипировка и неработещ мобилен телефон. Температурата през нощта пада под нулата и спокойната разходка се превръща в кошмар. Или в сурово, но укрепващо преживяване, ако знаеш как да се стоплиш и да си изсушиш нещата.
Но говорим за кризисни ситуации…
Да. Ако не се случи инцидент, по принцип може да се каже, че чешката природа е много снизходителна дори към непознаващия посетител. От друга страна, толкова по-добра среда за учене имаме тук. Няма опасност при първото къмпингуване да ме изяде мечка или да замръзна при -40 °C. :-) И малко страни по света могат да се похвалят с толкова разнообразни промени по време на цикъла на годината. Така че в Чехия можем през юли край Литовел или на Соуток доста добре да симулираме субтропична джунгла, а през февруари в Кърконоше да преживеем условията на Швеция. Трябва да ценим това подобаващо.
Разкажи ни за най-интересните си преживявания.
Когато след залез успееш само с кремък да запалиш прахан от малко гнездо от трева, което си намерил единствено над половин метрова покривка от сняг и цял ден си сушил върху тялото си със собствената си топлина, това наистина те сгрява в сърцето. Осъзнаването, че няма ден, в който да не мога прилично да пренощувам извън цивилизацията, също дава самочувствие. Това успях да потвърдя тази година през февруари, когато температурата през нощта падна до -20°C. Газене в реки, спускане по скални стени, изкачване в короните на дърветата, проправяне на път през гъсталаци, пълзене в калта… всичко това измества границите ти и показва дали природата може да те спре или не.
Бушкрафтът битка с природата ли е или съжителство в хармония?
Прикланям се към втората възможност. Но трябва да се осъзнае, че природата като такава не е разходка в розова градина. Хранителните вериги са ясно доказателство за това. Всичко в природата се ражда, живее, размножава и умира. Това е безкраен цикъл. Да живееш в хармония с природата означава също да убиваш, да сечеш, да ореш и да дялаш. Иначе не бихме оцелели. Вярвам обаче, че всичко може да се прави с чисто сърце. Следователно смятам, че можем да живеем в хармония с природата в такава степен, в каквато я разбираме и сме способни да я проумеем.
Бушкрафтът щадящ ли е към природата?
Това зависи от всеки индивид. Можеш да отсечеш цяло смърчче в горския разсадник или същата дървесина да набавиш чрез отрязване на някой от долните клони на пораснал смърч. Можеш да обереш всички билки на ливадата като комбайн или да оставиш всяка трета за пчелите и собственото им възстановяване. Същото е и с огъня. Защо векове наред никой не е обявявал (с изключения) забрана за палене на огън в гората? Защото хората са умеели да работят с огъня. Не е чудно, че днес например тази забрана е общовалидна. У дома само въртим главата на термостата на отоплението под прозореца. За да се върна към въпроса… бушкрафтът е устойчив начин на живот. Вземам от природата толкова, колкото ми е нужно и всичко, след като си свърши работата, се връща отново в природата. Бушкрафтът е и за любовта към природата. Когато я обичаш, ще се грижиш за нея, няма да я нараняваш. Така че, да, бушкрафтът от глобална гледна точка е категорично един от най-щадящите начини на живот на Земята.
Възможно ли е да се занимаваш с „природни умения“ и извън природата?
Бушкрафтът, особено по-напредналият, не изисква директно природата. Точно обратното. Нож трудно ще изковеш без наковалня и въглища. :-) Разбира се, колкото повече си в контакт с природата, толкова по-лесно и естествено става всичко. Можеш обаче да седиш на прага на вилата си и да дялаш лък, да си построиш пещ за хляб в градината или да се учиш да катериш на изкуствена стена. Важно е как подхождаш към бушкрафта, а не къде го практикуваш.
Занимаваш ли се с бушкрафт сам?
Прекарах няколко дни в природата сам с мисълта колко ще бъде страхотно, че ще си почина от всичко и всички и ще се насладя на природата. Получих обаче обратния опит. Самотата е тъжна, твърде тиха. Не можеш на никого да кажеш колко ти харесва тук, с никого не можеш да споделиш красивата гледка към залеза. Самотата затваря човека. На някого може да му харесва, на мен не. Така че не за толкова дълго време. Освен това е добре да се тръгва на експедиции с повече хора, на които можеш напълно да се довериш, вече защото бушкрафтът изобщо не е лесен и често още един чифт ръце е много полезен. Лично аз се занимавам с бушкрафт със съпругата си (която е също толкова запалена по нещата), брат ми и няколко добри приятели.
От какви източници черпиш информация?
Първата книга, от която се учих, беше „библията на оцеляването“ SAS – Наръчник за оцеляване от Джон Уайзман. От неговите невероятни знания черпя и до днес. След това книгата „Оцелей! и Се бори!“ от Лен Какут. Изтеглил съм всички епизоди на сериала „Оцеляване на предела“ и „Човек срещу дивата природа“ на Беър Грилс, които и до днес с интерес следя и си водя много записки. Няколко години по-късно по препоръка на приятел открих също така известния (в Чехия малко по-малко познат) Рей Миърс. Ключовите детайли, на които се гради успехът или неуспехът на всеки опит, обаче обикновено не се събират в сериала. По-подробни инструкции предимно намерих в YouTube. Тук със сигурност бих споменал като свои модели господин Мила с канала „Примитивни умения“, Петър Беър или Марек Хлибек. Бих искал някой ден да се срещна с тях лично и да се науча „на живо“.
Какво означава „да бъдеш добър“ в бушкрафта?
Това е прекрасното в бушкрафта. Повечето дисциплини в света се нуждаят от съдии, комисии или арбитри, за да решат колко добър си в едно или друго. В бушкрафта единственият и най-строг съдия е самата природа. Нищо не ти дава даром, не можеш да я заобиколиш или подкупиш. Или умееш нещо и то работи, или не. Обикновено няма нищо по средата. И както за всичко останало важи: само с тренировки може да се достигне съвършенство.
Бушкрафтът гради ли се на качествена екипировка и „модерни“ инструменти или разчиташ само на природни ресурси?
Не съм краен „прачовек“ и обичам да нося със себе си качествена екипировка, на която може да се разчита. Някои предимства на изкуствено произведената екипировка просто не могат да се постигнат с природни материали, дори и да си най-добрият. Ако обаче се облечете в Softshell и Gore-tex, въоръжите се с реактивна запалка, лампа, надуваема постелка и палатка, котлон с посуда и т.н., не съм сигурен доколко ще бъдете във връзка с природата и какво наистина ще научите от нея… Вярвам в разумния среден път. Памукът при мен все още побеждава в облеклото, но имам gore-tex ветровка в раницата за всеки случай, и така нататък. Днес чрез бушкрафта се връщаме към живота на предците, но не сме зависими от него. В това виждам основната важна разлика. Това, което можем, можем да произведем. Можем да живеем в хармония с природата, щадящо, екологично, отговорно, и въпреки това да имаме лукс като електрическа енергия и всичко, което произтича от нея за нас. Стриктното връщане към корените, точно както и обсебеността от модерните технологични придобивки, не считам за път напред.
Допълнение - значение и произход на понятията:
Woodcraft произлиза още от 14-ти век от Англия и означава: умения, свързани с пребиваването в горска среда, лесовъдство и производство на дървени инструменти. [източник]
Scoutcraft има синонимно значение и произлиза вероятно от колонизацията на Америка през 18-ти век. [източник]
Woodlore има синонимно значение, най-старият запазен запис е от края на 19-ти век.
Bushcraft произлиза от 19-ти век от Австралия и първоначално означава: умения, свързани с пребиваването в буша (австралийски тип пейзаж). Днес се използва синонимно на предишните понятия. [източник]
