В средата на май се отправихме заедно към въжения център Junglepark в Бърно. Бяхме там за втори път, но тъй като първия път не успях да дойда, нямах търпение. И имаше защо! Срещата ни беше в два часа близо до изложбения център в Бърно. Пристигнах с колело и почти навреме, а останалите вече чакаха нетърпеливи да разберат къде се бавя. Закъсненията са си моя специалност. Но тъй като този път закъснях само с около три минути, бързо ми беше простено и се отправихме към Jungle café, където персоналът ни облече в катерачни сбруи. Сложихме каските и ръкавиците, изслушахме основните инструкции и се захванахме за работа.
Началото на нашето съботно приключение се състоеше в пресичане на река Свратка. Никой не би искал да падне в нея, предвид ниското ниво на водата, вероятно би боляло доста. За щастие прекосихме реката почти като професионалисти и се озовахме в самия Junglepark. Оставаше само да изкачим високите стълби и вече бяхме в началото на трасето, където преминахме втория инструктаж за правилно закрепване на карабинерите и потеглихме.
Ура за дърветата!
Избрахме основното трасе за начинаещи, което има над тридесет атракции, разположени между големи широколистни дървета. Целта на всяка атракция е да стигнете от първото дърво до второто по практически всякакъв начин. Ако паднете, сбруята, закачена за въжето над вас, ще ви задържи, така че всичко е доста безопасно, дори и на пръв поглед да не изглежда така. За мен лично (и много вероятно за останалите членове на екипа) най-добри бяха спусканията по въже, защото това е забавление без усилия. В Junglepark обаче има много повече станции, на които трябва да докажете сила, ловкост и баланс.
Най-лошото (и за това се съгласихме с Луция) беше преминаването през надписа Jungle Park – всяка буква беше окачена на две въжета и така образуваше един вид много клатещ се мост. Не толкова нестабилността и различното изместване на центъра на тежестта на всяка буква ме притесняваха, колкото това, че тази атракция ме удряше в краката, така че си тръгнах с няколко синини по прасците. На останалите не им допаднаха особено висящите тръби или станцията, в която трябваше да се промушваме през висящи пръстени. Въпреки значителните усилия и трудности, почти всички успяхме да преминем основното трасе. И това при положение, че не сме точно професионални спортисти; това трасе е просто много умно изградено за почти всеки.
Освен основното трасе, в Junglepark има и детско трасе, както и трасето на Шерхан за по-силните, където се отправиха тримата най-смели от нашия екип, водени от нашия капитан Роман. Той успя да надъха другите двама смелчаци достатъчно, така че те се впуснаха в по-трудното трасе веднага след като преминаха по-лесното, което повечето от нас наполовина не разбираха и наполовина се възхищаваха. Разделихме се на две групи – едната подкрепяше героите от земята, а другата се премести отново по въжето на другия бряг, за да си почива в хамаци (тази възможност избрах и аз заради настойчивите комари, така че възхищение заслужават и тези, които останаха да ни подкрепят от земята).
Навсякъде е хубаво, но на земята е най-добре
Когато накрая всички се събрахме на земята на правилния бряг на реката, дойде време да се преместим в ресторанта за фирменото тържество. Преди да тръгнем от въжения център, две наши колежки вече бяха разузнали терена, т.е. разбраха, че в резервирания от нас ресторант няма никаква резервация на наше име. Това обаче даде възможност за импровизация, така че те тръгнаха да търсят щастието другаде, по-точно в заведение с градина, защото денят беше наистина прекрасен. И така, с добра храна и добро питие отпразнувахме един прекрасен споделен ден.
Истинската черешка на тортата обаче дойде накрая под формата на тренировъчно фирмено мемори, в което са изобразени продукти от нашата оферта – от бутилки през раници до куфари. Жалко само, че такова мемори можем да играем пълноценно само заедно, защото останалите вероятно от себе си
