Когато преди интервюто се опитах да получа по-подробен преглед на спортните им кариери, останах без думи от възхищение. Моите впечатления могат да бъдат обобщени по следния начин: Йозеф и Мартина Птачкови – брат и сестра, в чиито крака лежи светът на бойните спортове.
И двамата имате зад гърба си редица успехи в няколко дисциплини. Кои от тях цените най-много?
Й: От всяка победа изпитвам голяма радост и ценя всички постигнати успехи. Не съм тип човек, който постоянно търси турнири, самите състезания не ги обичам чак толкова. Предпочитам тренировките, както моите собствени, така и на други хора. Много обичам да уча нови неща, обичам да изпробвам различни техники и спортни дисциплини. Принадлежа към групата на малкото бойци, способни да се състезават в различни дисциплини на бойните спортове. Печелил съм медали по бразилско джиу-джицу, ММА, кикбокс, ръкопашен бой. Сред най-големите ми успехи са титлите трикратен вицешампион на света по граплинг и вицешампион на Европа по файтинг. А сега спечелих и 1-во място по сумо и 3-то място по джудо.
М: Всяка победа ми носи радост и ме мотивира. Вместо на състезания, предпочитам да се посветя на деца и възрастни от всички възрастови категории. Организирам за тях различни събития, уъркшопове или беседи. Това наистина ме изпълва. На състезания ходя по-често в чужбина и избирам важните събития. Подобно на брат ми, и аз съм способна да се състезавам в различни бойни спортове. Последно спечелих турнир по сумо. Най-много обаче обичам бокса и кикбокса, където постигам най-големи успехи. Най-много ценя спечелването на четири титли световен шампион по кикбокс, като същевременно съм носител на колан от Световната купа. Но и останалите победи имат голяма стойност за мен.
Как се насочихте към бойните изкуства? Родителите ли ви насочиха към спорта?
Й: Родителите ни насочиха към спорта, а това, че започнах да се занимавам с бойни спортове, беше и благодарение на Мартина, която вече се занимаваше с тях. Добре си спомням как след завръщане от тренировка тя изпробваше различни техники точно върху мен. За да оцелея, трябваше и аз да започна да тренирам. След това наистина ме грабна и започнах сериозно да работя върху себе си.
М: Към спорта като цяло ме насочиха родителите ми. Започнах да се занимавам с бойни спортове още от първи клас по подтик на баща ми, който стана и първият ми треньор, и до днес работим заедно (вече и с брат ми). Първоначално никой не е мислил, че някога ще се състезавам в тази област. Основната идея и цел беше да мога да се защитавам добре срещу евентуално насилие, тормоз и подобни.
Има ли между вас братска съперничество или по-скоро работите в екип, мотивирате се и се подкрепяте?
Й: Съперничество между мен и Мартина няма. Ние сме най-добри приятели и страхотно се допълваме. Ако нещо се удаде на единия, другият също се радва много. Изобщо не си завиждаме. Мотивираме се взаимно.
М: Братско съперничество при нас изобщо не съществува. С брат ми сме най-добри приятели, винаги работим в екип и се опитваме да си помагаме. Всеки от нас превъзхожда в нещо различно и когато го съединим, сме непобедими…
Да се занимаваш със спорт на такова ниво носи със себе си и необходимостта да ограничиш много свободно време, с което връстниците ти разполагат. Имали ли сте някога проблем да се впишете в колектив? Идва ли ви наум за някакви други негативи или нещо, което спортът по-скоро ви е отнел, отколкото дал?
Й: Обичам спорта, но да прекарвам цялото си време в залата определено не е моят случай. Освен бойните спортове, обичам да карам колело или да правя пешеходни преходи. Заедно с Мартина обичаме да участваме в различни бягания, най-добре в екстремните. В училище, уча в Средно професионално училище по администрация на Европейския съюз с правна насоченост, нямам индивидуален план. Същото училище завърши и сестра ми и съм много доволен там. Не виждам никакви негативи в спорта, по-скоро обратното, той ме обогати много. Нямам проблем да се впиша сред хората, но някои грижи или дейности на връстниците ми не разбирам и изобщо не ме интересуват.
М: Спортът определено не е единственото нещо, с което се занимавам. Не съм от тези, които прекарват цялото си време в залата, удряйки боксовата круша. Това никога не бих допуснала. При спорта успявам без проблеми да съчетавам следването в университета и работата. Освен това се занимавам с най-различни дейности. Имам собствена колекция от чанти и бижута, които проектирам. Обичам да пътувам и да уча чужди езици. Със сигурност благодарение на спорта повече спечелих, отколкото загубих. Нямам проблем да се впиша в колектив, но много зависи от хората. Грижите на моите връстници понякога ми се струваха и ми се струват като за деца.
Какво е мнението ви за факта, че активните движения днес в живота (не само) на младите значително намаляват? Какво бихте им казали?
Й: Спортът бавно, но сигурно изчезва от живота на хората. Родителите са предимно лош пример за децата си. Движението трябва да се превърне в ежедневна радост и да носи удовлетворение.
М: Така е. Родителите не насочват децата към движение, прекарват по-голямата част от времето си отделно и след това се занимават с дейности, които нямат нищо общо с движението. В крайна сметка, кой би тичал доброволно, когато може да лежи. Всеки обаче трябва да осъзнае, че го прави само за себе си.
Мачовете, тренировките или лагерите изискват и много пътуване – това хоби ли е или досадна необходимост?
Й: Пътуването е просто супер. Благодарение на спорта стигам до различни места и опознавам нови хора. Обичам да пътувам и го правя често, и то не само заради спорта. Пътуването е хоби на цялото ни семейство. Единственото, което не харесвам, е пътуването в претъпкани превозни средства.
М: Моите дейности, и то не само спортните, изискват много пътуване. Ако става въпрос за пътуване например с градски транспорт, това е необходимост за мен, но пътуването из различни кътчета на Чешката република или в чужбина определено е забавление. Пътуването за мен е хоби. Обичам да опознавам нови хора и места и ако имам свободно време, е още по-страхотно.
Къде ви е харесало най-много досега?
Й: Има много места, които харесвам, и не е задължително да са само зад границите на нашата красива страна. Но ако трябва да избера само едно място, това със сигурност би било Монако, където редовно ходим със сестра ми. Там посрещнахме и Нова година.
М: Пътувала съм наистина много и вярвам, че пътешествията ми нямат край. Обичам да пътувам из Чехия и в чужбина. Засега най-хубавото място за мен беше Монако, което вече посетих няколко пъти.
По време на пътуванията ви придружава бордова раница CabinZero и новата раница Woxkon от млади чешки творци. Как се доказаха на практика?
Й+М: Може да се каже, че без тях вече нито крачка! Бордовата раница ни спаси живота няколко пъти. Е, всъщност винаги, когато използваме самолет за транспорт. Раницата, разбира се, има разрешените размери и в нея може да се натъпче невероятно много неща. Използваме я обаче и в други превозни средства. Изглежда добре и е наистина функционална. Използваме я и за пътувания до нашите тренировки, но тъй като имаме само една и за дълги пътувания тя е първият ни избор, внимаваме да не я повредим излишно. Последно беше с нас на Олимпийския фестивал.
Втората раница Woxkon имаме от по-кратко време, но вече се разходи с нас до Чешкото радио, на снимки на Чешката телевизия, Руското посолство и други места. Има хубав външен вид и наистина много я харесахме. При пътувания я използваме най-вече за документи и по-малки неща, въпреки че в нея се събира наистина много. (Раницата използва главно Пепа, защото не иска много да ми я заема. Но моите неща също се събират там, а това е най-важното, добавя Мартина). Woxkon използваме не само при дълги пътувания, но и при транспорт до различни уъркшопове, интервюта или снимки. И двете раници могат да се използват както за спортни цели, така и в ежедневието.
Какво ви предстои в близко бъдеще (както в областта на спорта, така и като цяло) и за какво се радвате най-много?
Й + М: Планове и идеи имаме наистина много, само времето малко не достига.
Й: В близко бъдеще се готвя за международни състезания по бразилско джиу-джицу, след това следва Чешкото първенство по файтинг и така нататък. Няма да забравя и състезанията по бягане или похода Прага–Пърчице. През май ще тръгнем с Мартина за Румъния, където ще преподаваме нашите бойни спортове. Извън спорта ме чака например правна практика. А за какво още се радвам? За посещението на Брюксел, където ще отидем отново да тренираме.
М: Скоро се готвя за състезания в Германия, след това ме чака защита на колана на световната шампионка по кикбокс. Следващите състезания ще бъдат в Русия. Извън спорта ни предстоят снимки на телевизионно предаване с Хайди Янку, няколко интервюта в Чешкото радио и много други.
Имате ли мото, което ви движи напред?
Й: Нямам никакво мото. Ръководя се от чувствата си.
М: Нашата съдба не е в звездите, а в нас.
Благодаря за вашето време и ви пожелавам много други успехи и радост от това, което правите!
Начална снимка: Даниел Войтех; останалите снимки: Архив на брат и сестра Птачкови
