Марсел можете да познаете от блога за пътешествия El Mundo, където споделя с читателите си преживявания, вдъхновение и практическа информация, но също така и интервюта с други пътешественици. И тъй като скоро се отправя на поредното си приключение, разбрахме какво планира и без какво не може по време на път.
Пътуването се превърна в толкова голяма страст за Вас, че започнахте да пишете блог за него. Служат ли записките Ви основно като вдъхновение за другите, или са форма на дневник за лична употреба?
Вероятно е 50 на 50. Радвам се, когато начинаещ пътешественик прочете блога и се вдъхнови или планира пътуването си въз основа на него. Пиша за удоволствие и е интересно след години да чета собствените си истории.
В момента отново се подготвяте за път. Ще ни разкриете ли кога, къде и с какво това пътуване ще бъде по-различно от предишните?
Още в началото на 2018 г. отлитам за Лима в Перу и оттам ще тръгна на тримесечно пътешествие, дълго почти 5000 км на юг към континента. Ще бъде по-различно с това, че е най-дългото и най-смелото ми. Ще го предприема сам, с всички възможни транспортни средства. Много се радвам за Патагония, която искам да прекося с велосипед, а също и за изкачването на високите андински планини и вулкани. Освен това искам по време на пътуването да напиша книга за пътешествията.
Дългото пътуване изисква щателно планиране. Колко време се подготвяте за него и какво включва такава подготовка?
Честно казано, колкото по-възрастен ставам, толкова повече се подготвям. Преди 7 години заминах да работя във Флорида по време на лятната ваканция. След няколко дни ми се обади приятелка от Аляска, за да отида да работя при тях. Взех паспорта си и на следващия ден по бански и тениска треперех на летището в Анкоридж. Подготвям тримесечното си пътуване до Южна Америка вече почти година. Всичко започна с молба за неплатен отпуск, резервиране на самолетен билет, ваксинации, закупуване на оборудване, от спален чувал до таблетки за пречистване на вода. Раницата ми е само 60 литра и да натъпча всичко необходимо в нея ще бъде наистина предизвикателство.
Има ли нещо, без което никога не бихте тръгнали на път?
Преди тръгване винаги проверявам дали имам паспорт, телефон и банкови карти. Всичко останало може да се купи навсякъде. Освен това винаги вземам със себе си своята риза за пътуване, която пътува навсякъде с мен.
Кога всъщност осъзнахте, че пътуването е това, което Ви изпълва?
Вероятно по време на първото ми пътуване до Перу преди 5 години. Дотогава пътувах само из Европа и прекарах една година в САЩ на стаж. Перу обаче беше вероятно „life changing experience". Изведнъж почувствах колко различен е нашият западен свят и че нормалността е много относителна. Имаме само един живот, а повечето от нас гонят неща, от които дори нямат нужда, или ги притежават само заради социалния статус. Пътуването лично за мен носи огромно чувство за свобода. В раницата си имам целия си живот и въпреки това нищо не ми липсва.
Кое преживяване от пътуванията Ви е било най-интензивно досега?
Трудно е да се каже кое е било най-интензивно. Вероятно тези преживявания, при които се страхувах за живота си. В Бирма претърпяхме инцидент с мотор. Нашият таксиметров шофьор не взе завоя и полетяхме право в бетонна стена. В тези секунди целият ми живот мина пред очите ми. Имам красиви спомени от Коста Рика, където ме посети Петър от Словакия, който построил къща в короните на дърветата. Прекарахме три дни с него в костариканската джунгла и слушахме житейските му истории. Силно преживяване беше плуването с акули. Нашият пират хвърли парче месо във водата и когато акулите не реагираха, каза само, че са сити и е безопасно.
Освен че пътуването Ви доставя удоволствие, се занимавате и с платено консултиране. Възможно ли е в днешно време, когато цялата информация е достъпна безплатно в интернет, да се забогатее от това или поне да се препитавате?
Има пътешественици, които се издържат от консултации, и няколко чуждестранни блогъри, които са забогатели чрез своите блогове. Моите консултации се използват главно от приятели и познати, от които, разбира се, не вземам нищо. Най-големият ми доход идва от писане и публикуване на търговски статии.
Вашето мото „Travel more, buy less" говори за Вашата страст към минимализма. Съгласни сме, че преживяванията са по-ценни от материалните неща. Мислите ли обаче, че е необходимо да се пътува през половината свят за тях? Не трябва ли хората по-скоро да се учат да се радват на ежедневните дреболии и да се наслаждават на красотата на природата в околността си? В края на краищата, например словашките планини са толкова красиви…
Напълно съм съгласен. Човек трябва да се радва на дреболиите и аз си го напомням всеки ден. Произхождам от Липтов и изпитвам голямо уважение към словашките планини. Всяка година прекарвам няколко седмици в Татрите. Винаги са ме очаровали далечните места, природата и високите планини. Южна Америка е моята слабост главно заради културата, природата и испанския език, който много ми харесва. Патагония, където се каня да отида, е голямата ми мечта от дете и мисля, че сега е точният момент да я изпълня.
Благодаря за Вашето време и готовност и Ви пожелавам щастлив път!
Бихте ли оценили вдъхновение за подаръци, които авантюристите по тяло и дух гарантирано ще оценят? Екипирахме Марсел за пътуването с бутилка Nalgene и доказани аксесоари на марката Deuter.
