Може би името Марек Слободник ви звучи познато. И как да не е, след като заедно с жълтия цирк на „Трабант“ той вече прекоси Южна Америка и Австралия, а през пролетта се готвят да покорят и Азия.
Трабантите отдавна прекосиха Африка, затова и Марек искаше да сбъдне детската си мечта и също да покори Черния континент. Заедно с още петима приятели той реши, че ще го направят със стил – на мотопеди „Пионер“. Звучи ли ви като луда идея? Точно такава беше!
Тези адски машини постоянно се развалят, а в сравнение с останалите превозни средства се движат безумно бавно. Хълмовете и пясъкът са най-големите им врагове. Затова не е чудно, че повечето хора само поклащаха недоверчиво глава при идеята да ги вземат в Африка.
Ние обаче събрахме цялата си смелост и изпратихме Марек на път с нашите две панди – Хакуна и Матата. Въпреки че малцина от нас вярваха в това (всъщност дори самите момчета не вярваха), след половин година те прекосиха Африка и пристигнаха в крайната цел – Република Южна Африка, в пълен състав.
Разбира се, разпитахме Марек подробно и вие можете да се насладите на неговите наблюдения от първа ръка.
Изпълни ли пътуването очакванията ти?
Нямах очаквания, просто бях любопитен как изглежда Африка. Най-вече за всяка държава, в която влизахме, си мислех нещо различно от това, което преживяхме, и това само потвърди, че не можеш да разчиташ на това, което човек чете в интернет. Африка просто трябва да се види и преживее на собствен гръб.
Африка е много специфичен континент. Беше ли такава, каквато си я представяше?
Както споменах в предишния въпрос, тя наистина беше съвсем различна. Най-вече всяка една държава беше напълно различна от това, което си мислех. Например, страхувахме се от Судан и мисля, че не познавам по-добри хора от суданците, докато за Етиопия се радвахме и именно затова минахме по източното крайбрежие, за да посетим тази страна. Накрая бягахме от нея възможно най-бързо.
Какви проблеми трябваше да решавате по пътя?
По-приятни проблеми от тези у дома. Предимно само да поправим нещо, да почистим и да се ровим в документите на границите. Но разбира се, имахме и екстремни ситуации – няколко пъти не успяхме да намерим бензин, имаше различни наранявания или болести. Най-вече мисля, че ангел-пазител бдеше над нас и винаги успявахме да се справим с всичко.
Кои места бяха най-добрите? Какво те впечатли най-много в Африка?
Трудно е да се отговори на такъв въпрос, имаше много топ места, но Мозамбик най-много ме докосна – безкрайните плажове, кокосовите орехи и невероятно добрите хора.
Казват, че който веднъж опознае Африка, или се влюбва в нея и трябва постоянно да се връща, или никога повече не се връща. Как е при теб? Влюби ли се?
Не се влюбих, но не мога да кажа, че никога няма да се върна. Има още какво да се види и опознае.
Можеш ли да откроиш някое най-силно преживяване от пътуването?
В болницата в Мозамбик, когато ни видя Естер, местна жена с португалски корени, и започна да се грижи за нас като за свои синове. Това беше за мен досега най-силното преживяване от всички пътувания, имах сълзи в очите от това, че някой може да се грижи за чужд човек като за собствен син.
А какво ще кажеш за нашите панди Хакуна и Матата, как им хареса в Африка?
Отначало ходеха навсякъде заедно, после Матата реши, че ще бъде по-добре в безопасност в багажа, а по-смелата Хакуна през цялото време се возеше на фара на мотора на Милан, няколко пъти почти стана жертва на отвличане, но оцеляха и много им хареса, вече искат да тръгват на следващо пътешествие. :)
Кое беше най-трудното?
Да прекосим Етиопия, както физически, така и психически. Преминавахме през огромни планини и се избягвахме скалите, които хората хвърляха по нас.
Справихте ли се с всичко, което планирахте?
Мисля, че да, първоначалният план беше да стигнем поне под Килиманджаро и тъй като нещата вървяха, продължихме чак до Кейптаун, така че изпълнихме повече, отколкото искахме. :)
Какво планираш сега? Накъде ще се насочат колелата на мотопедите?
Сега ще работим по лекцията, ще монтираме филма и за следващо пътуване още не съм мислил, но със сигурност ще има такова. Сега обаче най-важното е да покажем на всички как ни е било по пътя и как изглежда Африка наистина.
А вие? Стискахте ли палци на момчетата или бяхте по-скоро скептични към успешното завършване на тяхното пътуване? Очакваме вашите коментари.
