В днешно време повечето от нас постоянно носят смартфон със себе си. Когато се изгубите някъде, това не е проблем: само няколко кликвания, включване на мобилни данни и зареждане на картата. Дори интернет не е необходим, ако предварително изтеглите офлайн карти. GPS навигацията след това с относително висока точност веднага ще ви покаже къде се намирате. Работата с карта следователно е остаряла игра на планинарите и в днешно време за нея вече няма практическо приложение.
Разбира се, не мисля така, иначе не бих посветил следващата част от поредицата Стъпка по стъпка на темата за ориентацията.
Прогресът не може да бъде спрян... или може?
Както вече споменах в първата част за екипировката, мобилният телефон е истинско чудо, което осигурява няколко функции едновременно: интернет, привикване на помощ, фенерче, карта и много други. Ако обаче крехкият ви телефон се счупи, повреди, намокри или изтощи, губите всички тези инструменти наведнъж. Също така, GPS сигналът не се хваща навсякъде.
За да не останем само при песимистичните сценарии, дори ако техниката работи безпроблемно, тя няма да ви посъветва по кой път е по-добре да поемете. Ето защо е добре да се научите да разбирате езика на картата и да можете да четете от нея. Не на последно място, работата с карта развива уменията и интелекта и може да ви сближи повече с природата.
Изохипси – пръстови отпечатъци на пейзажа
Основата на четенето на карта е разбирането на принципа на изохипсите (хоризонталите). Това са криви, които свързват точки с еднаква надморска височина. Изохипсите в картата са степенувани с редовен вертикален интервал (т.нар. еквидистанция). Тази информация ще намерите в легендата на картата и тя се различава главно според мащаба. Интервал от 10 метра означава, че ако стоите на една изохипса, трябва да изкачите приблизително 10 метра, за да стигнете до следващата.
Ако изохипсите на картата са начертани по-гъсто една до друга, това означава, че склонът е по-стръмен и обратно. Според изохипсите можем да разберем дали ще се изкачваме или спускаме и колко стръмно. Ако искате да пестите енергия, можете да изберете път, който води по изохипсата (напр. по билото или между два склона).
Много лек склон (Височина, Mapy.cz)
Изохипсите обаче могат повече. Например, те ще ви помогнат да се ориентирате. Ключът е умението да си представите пейзажа като 3D модел и да възприемете неговия релеф – къде повърхността се спуска и къде, напротив, започва отново да се изкачва. Сравняването на представата, създадена въз основа на картата, с реалността ще ви помогне да разпознаете къде се намирате, ако например се колебаете между две координати. Повече места на картата могат да изглеждат еднакво, но релефът рядко е напълно същият. Ако го комбинирате с други елементи на пейзажа, можете по-лесно и по-точно да определите местоположението си.
Много стръмен склон (Снежка, Mapy.cz)
Говорете с картата
Изкуството да слушате картата се основава на способността да задавате въпроси. Можете да ѝ зададете например следните въпроси: Теренът спуска ли се или се изкачва? Склонът издига ли се от дясната или лявата страна на пътя? Спускането на терена съответства ли на изохипсите на картата на мястото, където мислите, че сте? Върхът, който виждате пред себе си, по-висок или по-нисък е от този до него? Отговорите на тези въпроси могат да ви помогнат да се локализирате или например да ви предупредят, че вървите по грешен път.
За движение в непознат терен е от съществено значение да можете да извлечете възможно най-много информация от картата. Лично на мен ми помага „зареждането“ на картата предварително, дори когато вървя по маркиран път. Това означава, че не се обръщам към картата само когато се изгубя, а на всеки около пет километра разглеждам следващия участък. В по-сложен терен е по-полезно да се зареждат по-кратки разстояния.
Зареждането на картата позволява бързо да разбера, че съм се отклонил от маршрута, когато например осъзная, че трябва да вървя по края на гората, докато вървя вътре в нея, или че маршрутът води по асфалтиран път, а не по черен път и т.н. Забелязвам например от коя страна на пътя тече потокът, къде ще пресека мост, къде ще пресека път и разбира се споменатите изохипси. Полезни са изразителните ориентири като самотни сгради, крайпътни параклиси, езера, кръстовища, върхове на хълмове и линии, сред които са споменатите потоци, пътища, шосета и електропроводи. Комбинацията от различни линии и точки може много да ви помогне в ориентацията.
Оставете се да бъдете водени
Понякога обаче се случва теренът да е много неясен (не съдържа никакви опорни точки) или да се е променил в сравнение с картата (напр. в стопанската гора постоянно възникват нови пътища, а старите изчезват). В такъв случай ще помогне надежден компас (идеално бусола). Той не само ще ви покаже правилната посока, но можете и с помощта на изразителни точки в далечината (кули за наблюдение, върхове на хълмове и т.н.) да разберете местоположението си на картата чрез намиране на пресечната точка на азимутите.
Азимутът е ъгълът, който в хоризонталната равнина сключва определена посока със северната посока. В среда, където наистина няма за какво друго да се хванете, единствената възможност е да вървите по азимут. В труден терен, като например гора, обаче ходенето в твърда посока е много трудно, ако не и невъзможно. Насочването по азимут е подходящо главно за открити пространства, като незасети ниви или равнини.
А какво след здрач?
През нощта добър показател са светлините на селата и особено на градовете, които се отразяват от облаците или светят над хоризонта. Те могат да ви покажат най-близкия път към цивилизацията или да ви помогнат да се ориентирате. Ясното небе също позволява ориентация по звездите. Ако не сте астроном, ще ви интересува главно една звезда, защото всички останали обекти на небето са в движение за наблюдателя от северното полукълбо.
Добре познатата Полярна звезда (или Северна звезда) лежи почти на права линия с оста на въртене на Земята в посока на северния полюс. Останалите звезди сякаш се въртят около нея. С помощта на Полярната звезда лесно можете да определите севера. Звездата е част от съзвездието Малка мечка, тя образува върха на опашката ѝ. Ще я намерите лесно, ако удължите 5 пъти оста между двете звезди на Голямата мечка, вижте изображението. Северът може да се определи и чрез лишеите по дърветата или мравуняците, но тези методи могат да бъдат доста неточни на практика и следователно подвеждащи.
Определяне на Полярната звезда, източник: www.astro.cz/clanky/hvezdy/polarka-se-znovu-probouzi-k-zivotu.html
Способността да се ориентирате в терена според мен е основна предпоставка за успешен преход. Тя ще ви спести не само излишно лутане и удължаване на маршрута, но може да послужи и за привикване на помощ. За тази цел служат и точките за спасяване, които са разположени в природата, особено в планините. Те са представени от жълти табели, поставени например на дървета, на които е написан код. Ако се обадите за помощ и посочите номера на най-близката точка, спасителите лесно могат да ви локализират чрез него.
Разбира се, можете също да продиктувате GPS координати (безценен помощник в това отношение е мобилното приложение Záchranka, чрез което с едно кликване се обаждате на 155 и същевременно изпращате SMS с вашето местоположение). Ако обаче не се намирате близо до точка за спасяване, извън обхват сте или телефонът просто реши да се инати, ще ви остане единствената стара изпитана техника – работа с карта.
В поредицата за преходи Стъпка по стъпка заедно преминахме през подготовката за самото пътуване – какво да опаковате със себе си, как да изберете раница, как да подготвите екипировката си и себе си – но също така обобщихме какво да ядете по време на преход, колко да пиете и как да намерите правилната посока. Сега остава последната стъпка: да се сбогуваме с поредицата и да ви пожелаем щастлив път. Благодаря ви за вниманието и ви пожелавам всички ваши приключения да бъдат гладки, радостни и изпълващи. И не тъгувайте за сбогуването... вашето пътешествие тепърва започва!
До нови срещи в следващи, самостоятелни статии или в магазина на Bagalio в Бърно!
Ян Хорак
Източник на снимка № 4: Annie Spratt (Unsplash)
