Перлата на Африка: Какво да не пропускате при посещение на Мароко?

Да бъдеш в Мароко и да не се отбиеш в Маракеш би било грях с библейски размери. Маракеш, наричан още „червената перла на юга“, е един от най-посещаваните градове в Мароко. Това се дължи най-вече на основната атракция – изпълнения с цветове и звуци екзотичен пазар на площад Джемаа ел-Фна, който по здрач се превръща в уличен театър под открито небе. Ще се разхождате сред факири с танцуващи кобри, а сетивата ви ще бъдат атакувани от вкусните ястия на уличните търговци и подбрани марокански специалитети.

Няма нищо по-хубаво от това да наблюдавате суматохата от птичи поглед. Непременно се качете на една от многото тераси на кафенетата и ресторантите, където с безалкохолна напитка или „берберско уиски“ ще можете да се насладите на гледката към този невероятен спектакъл под звездите.

Може да ви се стори странно, че въпреки че Мароко е мюсюлманска страна (където не се пие алкохол), навсякъде ще виждате споменавания на „берберско уиски“. В този случай това не е алкохол, а шеговито наименование. Става въпрос за изключително сладък зелен чай с мента, който се пие навсякъде в Мароко и местните със сигурност ще ви канят на този „мента чай“. Учтиво е да приемете поканата и да побъбрите с местните на чаша чай.

Сред най-красивите градове в Мароко е Фес и то напълно заслужено. Това, което привлича хиляди туристи тук, е старият град или медина Ел-Бали, скрита зад масивни крепостни стени. Още при преминаването през известната синя порта Баб Буджелуд ще се почувствате като с магическа пръчка пренесени в Средновековието.

Казват, че който не се е изгубил в медината, все едно не е бил в Мароко. Да се изгубите в лабиринта от девет хиляди улички на медината във Фес със сигурност няма да е проблем. Тук ще преживеете истинското Мароко. Суматоха, ярки цветове, безброй аромати, но и миризми. Фес е известен и със своите прочути кожарски работилници, които ще усетите още от стотици метри. От терасите на магазините за кожени изделия можете да наблюдавате в сянка как мароканците, потопени до кръста в цветни вани, обработват кожи в най-различни цветове.

Сякаш в друго Мароко ще се озовете при посещение на малкото планинско градче Шефшауен. В северната част на Мароко, в подножието на планината Риф, се крие тази синя перла, която ще ви плени с невероятно синята си медина (медина е универсално наименование за старата част на много северноафрикански градове). Къщичките, тротоарите и стълбите тук са в нюанси на синьото – от лазурно до тъмно, напомнящо лятното нощно небе.

Няма нищо по-хубаво от това да се разхождате из този син лабиринт от улички и да се любувате. Подобна гледка вероятно няма да срещнете никъде другаде. За интересната боядисване се твърди, че стоят еврейски бежанци, които вярвали, че ако гледаш нещо синьо, мислиш повече за небето и за Бог.

Друго невероятно преживяване е да прекарате нощта в пустинята под небе с милиарди звезди над главата. Пясъчни дюни можете да намерите на няколко места в Мароко. Сред най-известните са дюните в Мерзуга, разположени на около 50 километра южно от Ерфуд, близо до границата с Алжир. Можете също да се отправите на камили до някое от берберските села и да се опитате поне малко да надникнете в живота на този пустинен народ и да се насладите на гледките към безкрайните дюни от златист пясък.

Друга интересна спирка по пътя към пустинята може да бъде градчето Уарзазат, станало известно най-вече като мароканския Холивуд. Тук се намират филмови студия, които са предоставили локации за филми като „Гладиатор“, „Астерикс и Обеликс“, „Диамантът на Нил“ или „Игра на тронове“. Мароко тук отново променя лицето си, особено поради честото присъствие на западни знаменитости.

Въпреки това, само на около 30 километра от града лежи друго тайно съкровище, което ще ви очарова. Това е касба Айт Бен Хаду, едно от най-красивите села в планината Атлас. Намира се в долината Унила в южното подножие на Висок Атлас, на пътя на керваните между Сахара и град Маракеш. Поради своята уникалност през 1987 г. е включено в списъка на световното културно наследство на ЮНЕСКО.

Отдалеченото планинско селце, разположено на 1740 м надморска височина, се счита за въображаема врата към Висок Атлас. Именно оттук хората се отправят на път за покоряване на връх Джебел Тубкал. Околният пейзаж може да ви се стори познат, тъй като именно тук Мартин Скорсезе снима филма си „Кундун“ през 1996 г. Местните панорами на планинските върхове симулират средата на Хималаите и до днес тук можете да видите някои останки от тези снимки.

Във всеки случай това е невероятно място за разходки в околността и преходи по планински пътеки. Зеленеещите се хълмове в сянката на заснежените върхове създават магически кътчета, които определено си заслужава да бъдат проучени.