Всеки от нашите национални паркове има своите „най“, и Чешка Швейцария не прави изключение. Сред четирите си събратя тя е най-младата, тази година навърши едва 19 години. Основното обаче са нейните съкровища, които не са златни, сребърни или диамантени, а пясъчни! Нека се разходим виртуално из обширните скални градове, сред пясъчни дворци и небостъргачи, с които е свързан един много уникален „начин на живот“ в света на фауната и флората. Дължина на целия маршрут (кръгов): 38 км (карта на маршрута) През Чешка Швейцария тече дивата река Каменице и именно на нейното вливане в Елба в Хрженско ще започнем нашето пътуване. В Хрженско ще намерите само няколко къщи, малцина истински жители, но затова пък много туристи. Това е най-ниското населено място в Чехия (115 м н.в.) и поради необичайното си местоположение (на бреговете на реката в тясно дефиле, оградено от високи скали) има много специфичен чар.
Да се оставим на течението
Срещу течението на Каменице ще се насочим право към прочутото Едмундово „Тихо“ дефиле. След по-малко от три километра пътека, която на места е издълбана в скалата, водата ще препречи пътя ни. Не се отчайвайте, ще продължим с лодка! Плаването през живописното дефиле определено си заслужава, само не забравяйте да уцелите правилния месец и време от деня. След като слезете от лодката, ни очаква още малко път пеша и след това още един ферибот, този път по-кратък през Дивото дефиле. И двете плавания отнемат 15–20 минути.
Скоро ще напуснем дефилето, но скоро ще се върнем към реката. Синята туристическа маркировка ни отвежда покрай панорамната площадка Птачи камен и през село Висока Липа до мистериозните руини на Долската мелница, където са заснети няколко известни приказки. С Каменице ще се сбогуваме на един от най-старите чешки мостове от 1902 г. Рекичката Йетржиховицка Бела ще бъде нашият следващ водач и по протежение на нейното течение ще стигнем до Йетржиховице, където ще намерите приятен и изпитан автокъмпинг.
За малка отбивка от маршрута несъмнено си заслужава руините на замъка Фалкенщейн. Той е бил издълбан в масивна самотна скала и въпреки че от самия замък на практика не е останало нищо, горещо препоръчвам издълбаните зали и гледката от скалата.
Нагоре към небесата!
Още гледки ни очакват на Йетржиховицките стени. Тук ще намерите три внушителни панорамни площадки: Марината скала, Вилеминината стена и Рудолфовият камък. Тук вече сме напълно потопени в обширното море от пясъчни скали, което се простира на север към Германия, където националният парк продължава като Nationalpark Sächsische Schweiz (Саксонска Швейцария).
По протежение на брега на това въображаемо море ще пътуваме до следващите руини на скален замък – Шаунщейн, наричан още разбойническия замък.
Изкачването по стълбите и рампите към масивния скален блок буквално ще ви спре дъха, точно както и далечните гледки от 70-метровата върхова площадка. Следващата спирка по маршрута ще бъде Малката Правчицка порта, анонс към основната атракция на целия парк. Преди обаче да стигнем до нея, трябва да извървим още доста път. Но няма да съжалявате, защото всеки момент ще се възхищаваме на фантастичните форми на някоя от безбройните пясъчни скали.
Пътят започва да става по-стръмен по Габриелина пътека, която от Мезни лоука се изкачва по стръмен склон до Длоуходолските стени. Тук ще видим легендарната Правчицка порта, която вероятно е една от най-известните природни забележителности (не само) в Чехия. Със своята височина от 16 метра и размах от 26,5 метра, тя е най-голямата пясъчна скална порта в Европа.
Локацията обаче предлага много други впечатляващи чудеса на природата, особено масивните скални кули (Кржижова, Вацлавска, Мали Правчицки кужел) и невероятните гледки към необузданото, вечно, но все пак преходно царство на пясъчника. Под портата ще намерим и туристическия замък Соколино гнездо от 1881 г., построен в алпийски стил. Оттук ни делят само няколко километра до завършването на кръга, т.е. до връщането обратно в Хрженско.
Надявам се, че Чешка Швейцария вече ви е заинтригувала и скоро ще тръгнете, за да се оставите да бъдете очаровани от нея лице в лице. Пред нас обаче сега е последният национален парк – и най-голямата хапка за накрая – Шумава!
