Малко доброволчески дейности в Чехия имат толкова дълга и непреходна традиция, колкото туризмът и свързаната с него туристическа маркировка. Ориентирането по нея не е сложно, просто трябва да я разберете и да поемете по пътя. Кой поддържа туристическите маркировки? И как стоят нещата с тях в чужбина?
Когато се спомене туристическа маркировка, повечето хора си представят три ленти, които указват точната посока на маршрута. Понякога те едва се забелязват измежду храстите и отнема доста време, докато бъдат открити, друг път изгарят в печката заедно с дървото, на което са били нарисувани, но в повечето случаи са надеждни помощници по пътя към върха.
Уважаваната история на Клуба на чешките туристи
С маркирането на пътеки в природата започва Клубът на чешките туристи (KČT) още през 1888 г. Тогава той е основан от патриотична група около Войта Напрстек, която на 11 май 1889 г. маркира първия маршрут от Щеховице до Сватоянске боуди. Той обаче е наводнен от язовир Щеховице, така че първият запазен маршрут е този от Бероун до Карлщейн, който днес е част от пътеката с номер 0001.
Казват, че Чешката република има най-гъстата мрежа от маркирани туристически пътеки, която редовно се поддържа и обгрижва именно от KČT. Днес тя обединява около 33 хиляди членове - доброволци, които в момента се грижат за 40 хиляди километра маршрути или за туристически хижи. Маркировките трябва да бъдат на разстояние най-малко 250 метра една от друга, но спазването на такива правила често се възпрепятства от изсичане на дървета или промяна на собственика на земята.
Пеша или на кон?
Пешеходните маршрути са най-популярни и най-използвани от туристите. Маркировките се състоят от три ленти, като средната обозначава цвета на маршрута, а крайните бели имат за цел да направят маркировката по-видима. В острите завои се добавя стрелка, краят на пътя се отбелязва с цветен квадрат на бял фон, а своя собствена маркировка имат руините, изворите, чешмите, върховете или образователните пътеки. На редовни интервали не липсват и туристически табели и текстови указателни табели.
През зимата служат ски маршрутите. Тези маркировки са същите като пешеходните, но вместо бели ленти и табели се използва друг цвят - оранжев. Велосипедните пътеки са или шосейни с жълт фонов цвят, или планински, идентични с пешеходните, но също на жълт фон. Към шосейните веломаркировки се добавя символ на велосипед, номер на маршрута, понякога и дестинация и разстояние. Шосейните маршрути често са дълги, тогава върху тях има едно- или двуцифрен номер, а понякога и лого.
През последните години се разпространяват и маршрути за ездачи, така наречените хипомаршрути, и пътеки за хора с увреждания. През 2008 г. KČT стартира кампания за хора с увреждания и със събраните средства поддържа и създава маршрути за тези, които не могат да се движат лесно. Различават се дори три типа маршрути за хора с увреждания, като тяхното разделение зависи от степента на физическа подготовка на човека.
Пеша от Шумава до Гърция
На територията на Чехия преминават три дълги международни пешеходни маршрута. E3 от Сантяго де Компостела до Помези на наша територия преминава през Крушните планини, Лужицките планини, Кърконоше, полските Сови планини, връща се към Кралицки Снежник, Йесеники, Словакия и завършва на нос Емине на българския бряг на Черно море.
E6 минава покрай бреговете на Балтийско море близо до Стокхолм, пресича Марианске Лазне, Шумава, Австрия, Балканите и завършва в гръцкия Дикела. А E10 започва от нос Аркона на остров Рюген, продължава през германския Варнсдорф, Чешкото средногорие, Прага, Ческе Будейовице и завършва в италианския Болцано.
Банат просто не може да бъде сбъркан
Чешката система за маркиране вдъхновява и в чужбина. „Работим в Закарпатска Украйна, Кавказ, Крим, Македония или Сърбия. В Източна Европа туризмът, за разлика от масовия туризъм, е устойчив и инфраструктурата помага и на местните жители,“ каза в интервю за Чешката телевизия Кристина Студена от движението „Бронтозавър“.
Също толкова добре разработени пътеки имат например в румънския Банат или в Хърватия. Пътека с чешки маркировки съществува дори в бразилския Батайпора, където е основана от Ян Антонин Батя. В чужбина маршрутът обикновено се дефинира по-скоро с часове, отколкото с километри, но някъде ще намерите комбинация от двете.
„Рисуването на маркировки може да изглежда лесно, но цялата методология е доста трудна. Тя включва общо 12 тома с инструкции, т.е. няколкостотин страници. Като маркировач, който рисува, трябва да овладеете четири от тях и да преминете и изпити,“ описа за списание 100+1 Карел Маркварт от Клуба на чешките туристи. Може да изглежда като труден доброволчески труд, но благодарение на вас някой може да преживее най-добрите пътешественически моменти в живота си.
СЪВЕТ: Ако обичате да планирате маршрути за екскурзии и не притежавате хартиени карти, можете лесно да намерите туристически маршрути чрез планировчика на маршрути на уебсайта на KČT или директно на портала mapy.cz.
Източник на снимките: www.pixabay.com
